Любовни спомени

Ти не си за мен, нито аз за теб
и за любовта ни няма лек.
Но физиката тайната отдавна знае,
че плюс и минус се привличат.

7.9 от 117 гласа

  

Повярвай, обич има, но трябва да я създадеш.
Че чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.

8.9 от 223 гласа

  

В тиха нощ, когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае.

9.2 от 159 гласа

  

Човек може да живее само с това,
което може да го накара да умре.
Аз живея с теб,
защо ти си единственият човек,
за когото бих умряла!

8.6 от 151 гласа

  

Малко пламъче ти давам,
в силен огън ти го разгори.
В длани го подръж,
после го върни.
Океанът ще го пази
във дълбоките води.
И когато нас ни няма,
пламъчето ще разказва
за един живот,
една съдба и две сърца.

  

Сърдиш се, че все мълча,
че не свалям звездите от небето.
Но повярвай на сърцето:
най-силна обичта е,
когато думи за нея умът не знае.

8.3 от 94 гласа

  

Сред спомените от деня,
сред грешките на младостта,
сред познатите лица,
сред разбитите от теб сърца,
сред купчините стари снимки,
сред блясъка на твоя ден,
запази със зрънце обич
малко място и за мен.

  

Мога да напиша песен.
Мога да надвикам океана.
И пролетта да преобърна в есен мога.
Но да те забравя просто няма как.
И карам ветровете да те търсят пак и пак...

  

Десетки хора ме обграждат.
Успехът е моята съдба.
Но винаги, когато плача,
в миговете на тъга,
крепи ме мисълта,
че за тебе съм една.

8 от 64 гласа

  

Нашата тайна ще пази луната.
Обичта ни ще скрият цветята.
И само росата ще знае -
тебе обичам и моята орис това е.

8.5 от 92 гласа

  

През сухата пустиня, през страшни ледове,
през бури, студове след тебе ще вървя.
Какво са дни, години - прашец от вечността.
Сърцето ми е твое, дори и след смъртта!

  

Само ти ме караш да плача,
но и всъщност да се смея...
Само ти ме караш от болка да умирам,
но и да искам да живея...
Не можеш да го разбереш,
капчица любов не искаш да ми дадеш.
Кажи ми до кога ще е така?...
Аз без теб ще умра !!!

  

Очите ти блестят в нощта
като ярки светещи звезди.
Душата ти като прозорец е сега,
прониква в мен и ми шепти.
Разказва своята любов,
мили думи шепне в благослов.
Обгръща нежно моята снага...
Да потънем в магията на любовта!

  

Една нощ луната ме попита:
"Ако тя те кара да страдаш,
защо не я напуснеш?".
Обърнах се аз и я попитах:
"Ти би ли напуснала своето небе?"

8.7 от 154 гласа

  

Както вълните са част от морето,
както тревата е част от полето,
така и ти си част от сърцето ми.

8.8 от 91 гласа