1.

Ако беше сълза в очите ми,
никога не бих плакала, за да не те загубя.
Ако можех със сълзи да те върна,
цял живот бих плакала, за да те имам.

2.

Мъжът не обича една жена, защото тя е красива,
а тя е красива, защото той я обича.

3.

В любовта е като на война:
лесно започва, трудно свършва,
невъзможно е да я забравиш!

4.

Обичам те през ледове и бури.
Обичам те през огън и вода.
Сърцето ми докрай е твое,
докрай - дори и след смъртта.
Аз вечно вярна ще ти бъда.
За теб ще дишам аз.
Дори накрай света да бъдеш,
за теб ще мисля аз.

5.

Жадувам твоята любов,
нежни думи шепна в благослов,
усещам твойта топлина,
сякаш ти си до мене сега.
Защо замина тъй далече?
Моля те върни се,
не ме измъчвай вече.

6.

Спомни си прекрасните дни,
изпълнени с радост и малко сълзи.
Спомни си колко те обичах
и всичко лошо в теб отричах,
защото всеки прави грешки...
Но нима те не са човешки?
Аз искам да съм с теб,
да разтопя сърцето, застинало от лед.
Да върнем в нашия живот
дните изпълнени с много любов.

7.

Ако е възможно човек да се влюби два пъти,
то първия път бих се влюбила в теб.
Ако ти се окажеш грешка,
втория път бих се влюбила в грешката.

8.

Да обичаш, значи да имаш небето,
а да желаеш само една звезда.
Да имаш морето,
а да искаш само една капка.
Да имаш целия свят,
а да търсиш само един.

9.

Искам да съм кубче лед в твоето уиски,
да се разтопя и устните ти да напоя.
Искам да съм цигара, която палиш
и в ръцете ти до край да изгоря.
Искам да съм виното, което те напива
и в тялото ти от възбуда да преливам,
но понеже съм жена, искам с мен да си сега!

10.

Ти не си за мен, нито аз за теб
и за любовта ни няма лек.
Но физиката тайната отдавна знае,
че плюс и минус се привличат.

11.

Повярвай, обич има, но трябва да я създадеш.
Че чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.

12.

В тиха нощ, когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае.

13.

Човек може да живее само с това,
което може да го накара да умре.
Аз живея с теб,
защо ти си единственият човек,
за когото бих умряла!

14.

Малко пламъче ти давам,
в силен огън ти го разгори.
В длани го подръж,
после го върни.
Океанът ще го пази
във дълбоките води.
И когато нас ни няма,
пламъчето ще разказва
за един живот,
една съдба и две сърца.

15.

Сърдиш се, че все мълча,
че не свалям звездите от небето.
Но повярвай на сърцето:
най-силна обичта е,
когато думи за нея умът не знае.

16.

Сред спомените от деня,
сред грешките на младостта,
сред познатите лица,
сред разбитите от теб сърца,
сред купчините стари снимки,
сред блясъка на твоя ден,
запази със зрънце обич
малко място и за мен.

17.

Мога да напиша песен.
Мога да надвикам океана.
И пролетта да преобърна в есен мога.
Но да те забравя просто няма как.
И карам ветровете да те търсят пак и пак...

18.

Десетки хора ме обграждат.
Успехът е моята съдба.
Но винаги, когато плача,
в миговете на тъга,
крепи ме мисълта,
че за тебе съм една.

19.

Нашата тайна ще пази луната.
Обичта ни ще скрият цветята.
И само росата ще знае -
тебе обичам и моята орис това е.

20.

През сухата пустиня, през страшни ледове,
през бури, студове след тебе ще вървя.
Какво са дни, години - прашец от вечността.
Сърцето ми е твое, дори и след смъртта!

21.

Само ти ме караш да плача,
но и всъщност да се смея...
Само ти ме караш от болка да умирам,
но и да искам да живея...
Не можеш да го разбереш,
капчица любов не искаш да ми дадеш.
Кажи ми до кога ще е така?...
Аз без теб ще умра !!!

22.

Очите ти блестят в нощта
като ярки светещи звезди.
Душата ти като прозорец е сега,
прониква в мен и ми шепти.
Разказва своята любов,
мили думи шепне в благослов.
Обгръща нежно моята снага...
Да потънем в магията на любовта!

23.

Една нощ луната ме попита:
"Ако тя те кара да страдаш,
защо не я напуснеш?".
Обърнах се аз и я попитах:
"Ти би ли напуснала своето небе?"

24.

Както вълните са част от морето,
както тревата е част от полето,
така и ти си част от сърцето ми.

25.

Ако ти кажа, че те обичам, това ще бъде малко.
Ако ти кажа, че ще умра за теб, това ще бъде много.
Затова ти казвам, че аз живея за да те обичам.